ДВ: Господин Георгиев, ималинещо, което за Вас еприоритет,иискатепърводастартиратеработатапонего? Любо Георгиев: Със сигурност

Как ще изглежда София след 4 години? Любо Георгиев пред ДВ:

Дъждовни води: Господин Георгиев, ималинещо, което за Вас еприоритет,иискатепърводастартиратеработатапонего?

Любо Георгиев: Със сигурност обществените планове, които са в ход, би трябвало да бъдат продължени. Нарочно го споделям преди всичко, тъй като има значително хора, които се тормозят, че при промяна на властта едва ли не настава прелом и всичко стопира. Въобще не е това концепцията.

Първото друго ново нещо, което считам, че би трябвало да се направи, е да се картира, пресъздава и изясни на понятен език на хората, обществото и неспециалистите, каквито са 99% от хората, за разрешителните за градеж - къде са, какво плануват, какви са устройствените проекти. Доста е комплицирано, много е оплетено, много е насложено през годините, само че с цел да можем да организираме осведомен разговор, би трябвало да може елементарно да се схваща от доста хора.

Другото значимо нещо е да стартира да се практикува по-реален строителен надзор. В момента той се реализира на хартия. Има и малко отрицателни неща, които би трябвало съгласно мен да се преустановят. В момента тече бетониране на корита на реки. Може доста по-добре да се прави това нещо - не с бетон, а с естествени принадлежности, тъй че хем да няма риск от наводняване, хем и да имаме паркова среда.

Дъждовни води: МногохоравСофия, особенов южникварталикатоМанастирскиливади, сепритесняватоттова, чеимаогромнопрезастрояване, чеотстояниетомеждублоковетенеедостатъчно. Какво е решението?

Любо Георгиев: Проблемът с тези квартали е, че те се застрояват още от 2000-те години интензивно. До 2018-а, в случай че не се неистина, имаше няколко малки врати в закона за устройство на територията, които позволяваха много да се надстроява. Практически във всички южни квартали количеството издигнати здания в квадратни метри към този момент е достигнало максимума, даже единствено да е покрита половината територия със здания. Това основава супер натоварена и пренаселена среда. Така че евентуално отстоянията не са проблем, само че има доста други проблеми, които са насложени там.

Има организационен проект, само че той не е добър. Първо - разрешава пъклен доста строителство. Второ: той е осъществен единствено на половина и към този момент е с надскочени параметри поради всевъзможни малки врати. И трето - осъществен е единствено в частта създаване на жилищни здания, само че в частта осъществяване на инфраструктура не е, тъй като още веднъж общината си е затворила очите за опциите за придобиване на улици, придобиване на терени за детска градина. Едва през последните няколко години започнаха да се употребяват инструментите на закона, тъй че да могат да се получават улиците гратис от общината.

Дъждовни води: Могат ли тези дефицити да се поправят най-малко ненапълно?

Любо Георгиев: Има по какъв начин да се усъвършенства качеството на средата на най-практичното равнище, само че тези квартали ще си останат гъсто застроени. За да не продължи със същата активност, както споделих, строителният надзор ще бъде доста по-реален, тъй че това наблъскване с квадратни метри да не се случва.

Презастрояването на част от столичните квартали е един от огромните проблеми на града.Снимка: BGNES

Дъждовни води: Какможепо-ефективнодасеоказваконтроливърхуфирмите, коитоизвършватремонтивстолицата?

Любо Георгиев: Аз съм уверен, че в общината има и сега хора, които дават всичко от себе си, с цел да се случи контролът на терен. Само че те работят във към този момент прецакани условия. Какво имам поради - заданието, с което се прави публичната поръчка доста постоянно е неприятно написано, отчасти написано или с непълен подробност. В разследване на това архитектурният план за възобновяване постоянно също не е изработен както би трябвало. За да има какво да направляваме и да имаме база за условие, би трябвало да проектираме градската среда доста по-добре и да приготвяме заданията.

Трябва да изградим подобен проектантски потенциал в самата община. Има такива общински предприятия сега. Трябва да бъдат подкрепени, с цел да може да се вършат същински положителни планове, с цел да имаме добър резултат най-после. Реденето на павета, плочки и всичко останало е единствено повърхностният пласт.

Дъждовни води: Говорилистепредизатова, чеенужнаработасместнитеобщности, задасетрансформираградскатасредапоначин, койтоеудобензахората, коитоживеятвсъответнияквартал. Каквисаплановетезаосъществяваненатова?

Любо Георгиев: Това може да се случи главно през обновяването на градската среда. Едно междублоково пространство, в случай че би трябвало да бъде актуализирано, първо би трябвало да се картира неговото положение. Тоест, експерти да съберат цялата информация за подземната инфраструктура, да оценят дървесната растителност, да видят в какво положение е детската площадка, пейките, осветлението, собствеността на земята каква е. Да се събира противоположна връзка от хората, които живеят там - по какъв начин го употребяват, какво им пречи, какво им харесва, какви са значимите неща за тях. На базата на това отново от специалисти да се сътвори задание. И то да се разиска обществено още веднъж с хората от постройките в близост.

И въз основата на това задание се прави план, който надлежно също се разисква в следствие с граданите. В този план е доста значимо те да бъдат съучастници. Да не са просто консуматори, на които се демонстрира една картинка и им се разправя какъв брой ще е хубаво. Да кажем: на нас доста ни е значима беседката или доста е хубаво да има няколко огромни дървета към детската площадка. И когато в плана влязат тези детайли, тези хора ги усещат свои.

Самата реализация на обновяването също може да стане с присъединяване на хората на място. Хората могат да боядисват, да засадят дърво, да почистят пясъчника, да косят трева, този вид неща, които основават доста по-устойчива връзка сред обновеното пространство и хората в близост. И оказват помощ за основаването на общественост. Важно е основна част от живеещите да бъдат привлечени в разбора, в проектирането, в реализирането.

Дъждовни води: Многополемикапрезгодинитеепредизвиквалвъпросътзаограничаванетонаавтомобилниятрафиквцентъранаграда. Каквотрябвадабъдерешението?

Любо Георгиев: Пространството коства пари и в случай че искаш да го ползваш - да паркираш или да преминаваш и изключително в по-интензивните моменти, е обикновено да платиш. Защото натоварваш града. Правили сме калкулации - към 50% от трафика в центъра е директен, т.е. хората просто минават с коли. И също така междинната скорост в час пик е нещо като 10 км/ч, в случай че не и по-малко. Тоест то става и неефективно.

Не споделям, че би трябвало да изчезнат колите, има неща, които няма по какъв начин да свършиш без кола. Но това би трябвало да бъде обвързано просто в една доста по-цялостна, интегрирана система на подвижност, а не първата ни реакция да е да се качим в колата, тъй като ще ни е сякаш по-удобно.

Смятам, че това, което е планувано и към този момент гласувано от предходния състав на СОС - екологичната такса за влизане в центъра, би трябвало да бъде надградена в такса запушване. Решиш ли да се качиш на кола освен в центъра, само че и в основни зони, където има прекомерно огромно натоварване, да плащаш за това и да плащаш повече, в случай че колата ти е замърсяваща. Разбира се има изключения - в случай че живееш там да вземем за пример. Цяла една нова система за ръководство на трафика би трябвало да бъде въведена. Това са потвърдени положителни практики от разнообразни европейски градове.

Екологичната такса за влизане в центъра, гласувана от предходния състав на СОС, би трябвало да бъде надградена, счита Любо Георгиев.Снимка: Alexandar Detev/DW

Дъждовни води: Отновонещо, закоетосеговориактивновпоследнитедни - казусътсмноготопразнижилищавСофия. Каквоевашеторешениенатозипроблем?

Любо Георгиев: Решението е всички да стартират да печелят от тези жилища. В момента нито те са на пазара и надлежно хората, търсещи наем или покупка имат достъп до тях, нито притежателите печелят. Живеем с мисълта, че инвестицията в парцел е безпроблемна, обаче сме не запомнили, че през 2007-2008 година имаше голям срив на цените на парцелите.

Никой няма и не трябва да лишава на някого жилището. Много постоянно хората се притесняват да отдадат чартърен, тъй като се тормозят кой ще им влезе в парцела. Аз имам подобен личен семеен опит, в който наемател доста след наемането сменя ключалката и стопира да заплаща наем. Хората би трябвало да бъдат подкрепени точно от общината с даване на правни препоръки, процедурна помощ, правосъдна, в случай че би трябвало, общинска полиция и всичко останало, с цел да има правдивост и ред, а не хората да се усещат оставени на произвола.

А по принцип общината има какво да предложи, тук по-скоро регионите имам предвид, и на етажните собствености, на домоуправителите, тъй като има много и все по-строги правила за ръководство на етажната благосъстоятелност. Хората, които са некомерсиални домоуправители, постоянно се объркват и не знаят каква е процедурата, какъв е протоколът, по какъв начин би трябвало да се води съвещанието, какви са периодите и това е значимо да се помогне на хората. Местната власт да е някак по-близка до хората и да стартираме да преодоляваме голямата бездна сред жители и община, ние и те.

Дъждовни води: Скаквощеепо-различнаСофияслед четири години?

Любо Георгиев: По-уредена градска среда, по-добри поправки, по-добри тротоари, качествени настилки, неплюещи плочки. По-регулирано паркиране, обикновено и умерено потребление на коли и доста по-добър градски превоз.

Свършване на голямата работа, която аз назовавам " килерна " - такава, каквато не засажда дърво, не оправя тротоар, не построява детска градина. Тази работа зад сцената с общински парцели, устройствено обмисляне, обезпечаване на вложения. Трябва да подредиш всичко това, с цел да работи всичко и крайният резултат излиза доста по-лесно и по-качествено. И на по- " мета ниво " бих споделил - от ден на ден хора, които се асоциират със средата, в която живеят. И се грижат за нея, само че не като герои - единици, които сами чистят, сами садят, съседите им се подиграват. Местни общности, които са подкрепени от общината и има партньорство сред община и локални общности.

Любо Георгиев е проектант, някогашен шеф на " Софияплан " и началник на проекта " Визия за София " (2016-2020). Георгиев управлява гражданската организация " Екипът на София ", която дружно с " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " Спаси София " издигна кандидатурата на Ваисл Терзиев за кмет на София.

***

Припомнете си и тези акценти от изявлението ни с Васил Терзиев: